Биография на Кристина Патрашкова

Алексей Петров, Кристина Патрашкова, проф. Тодор Патрашков

Кристина Патрашкова – родена на 20.06.1962 г. Член е на съюза на българските журналисти. Преди 1989 г. работи за официозите на Българската комунистическа партия „Отечествен фронт“ и „Работническо дело“. След 10.11.1989 г. се включва в създаването на първия частен вестник „24 часа“. Последователно работи и в други печатни медии като „Сега“, „Монитор“, „Галерия“, „Филтър“ и др. В професионалната си биография прави телевизонни предавания, участва в реалити-формати, коментира светски събития и др.

Родителите на Патрашкова

Г-жа Патрашкова е родена и израснала в град Лом, разположен по поречието на река Дунав.
Дъщеря й Кристина описва отношенията между своите родители като хармонични и съвършени, може би това е най-правилният подход за журналист в окото на обществения интерес към който Патрашкова постоянно се стреми. Факт е обаче че тя никога не споменава името на своята майка в десетките интервюта в които говори по тази тема. Фокусът е изместван около личността на бащата.

Коя е майката на Кристина Патрашкова?

Майка й е била учителка по думите на Патрашкова. Обичала е да рисува. Жена с изключителна чувствителност към естетичното и красивото, някаква имагинерна абстракция от качества, които разбира се са предадени от майка на дъщеря в процеса на възпитание. Толкова… Все преповтарящи се, наизустени изречения. Образът на майката обаче винаги е потънал в сянката на великия татко…
Съпругата на Тодор Патрашков напуска този свят на 76 годишна възраст. Искрено вярваме че безименната майка и съпруга е била забележителен човек и съпруга.

Баща: Тодор Патрашков

Професор, доктор на медицинските науки полк. Проф. Тодор Кръстев Патрашков.
Тодор Кръстев Патрашков е роден на 2 август 1926 г. в село Калугер махала, което след 1955 г. е преименувано на Златия.
Тодор Патрашков има двама братя.
Единственото му дете е Кристина Патрашкова.
Починал: 2012 г. на 86 години.

Семейство

Ivo Dimitrov - Иво-Димитров — Иво Димитров

(Иво Димитров е роден и израснал в Габрово, завършва Националната Априловска гимназия. През 1989 г. завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“.)

Патрашкова и съпругът й – спортния журналист Иво Димитров нямат нито син нито дъщеря.

Иво Димитров има дъщеря от първия си брак, и може би син и дъщеря близнаци от извънбрачна връзка с красавица от Бургас.
По време на запознанството си двамата работят в съседни редакции – тя (Кристина Патрашкова) в „24 часа”, а той (Иво Димитров) – в „168 часа”. Кристина Патрашкова и Димитров разказват, че след разгорещен
футболен спор идва и първата покана за среща, а почти две години по-късно двамата сключват граждански брак. Патрашкова запазва своята фамилия, превърнала се бранд отварящ врати в професионалната й кариера.
Сватбата им е изцяло организирана от кума им – олимпийския шампион по борба Боян Радев.
Боян Радев е български състезател по класическа борба. Той е първият двукратен олимпийски шампион на България в Токио’1964 и Мексико’1968. След приключване на спортната му кариера титулувания борец работи в системата на МВР, с длъжност по щат на Държавна сигурност.
Боян Радев е известен и като колекционер на произведения на изкуството, страст която го е сближила с Иво Димитров. Димитров е колекционер трупащ произведения на изкуството с нестихващ апетит и енергия. Днес Иво Димитров и Кристина Патрашкова притежава забележителна колекция от произведения на изкуството.

България след 1989 – годините на преход

Кристина Патрашкова е сред първите, като способно и талантливо дете на социалистическия режим.

Възможностите са в техните ръце, те са призваните да овладеят политическия и икономически преход. Добре образованата социалистическа младеж на елита. Докоснати от свободата първи. Способни да я обяздят, познавайки я. Оправдаващи всичко с времето в което живеят и до днес… Възникват първите частни медии и те първи вкусват опиянени от свободата, в името на бягство от еднопартийната пропаганда и цензура. Новите медии са овладени първи и започват да служат, те са новата фасада зад която ври и кипи. Появява се изразът „фасадна демокрация“. Целта е една – всичко да се разпредели между елитите в управляващата 45 години комунистическа партия. Едни се вливат в шумния опозиционен поток, а други се обявяват за реформатори и преименуват БКП. Името е променено но хората са същите. Скритите ешелонни на ДС плъзват и са част от всяка политическа, икономическа и административна структура. Никнещите като гъби печатни медии са в най-силния си апогей и могат да влияят на политическите процеси и го правят. В името на демокрацията, в името на свободата на словото и новото светло бъдеще, което народът очаква. Появяват се и престъпните групировки, запълвайки пукнатините в държавната трансформация. Променящата се държава е премазана от процеси, които трудно се управляват. Именно тези процеси започват да превъзпитават колективната и персонална ценностна система. Източниците на политическо финансиране са недостатъчни и започва симбиоза между престъпност, политици и медии, симбиоза която достига до пълно срастване. Политическата и институционална корупция се превръщат в ясно дефиниран инструмент за оцеляване и развитие на частния бизнес. Рекета от престъпните групировки безнаказано процъфтява. В периода на ранния преход е нещо обикновено на една маса да седят босове на мафията, собственици на медии, политици и журналисти. Кристина Патрашкова седи на тези маси. Независимо от кръвта, убийствата, изнасилванията и побоите, тя е там и не е сама…

В годините на преход Кристина Патрашкова се стреми да разширява своята значимост. Тя се чувства призвана да е в каймака на събитията и не желае да губи от привилегирования си статус, наследен от времето и семейството в което се е родила. Стреми се да я познават всички и да познава всички… Дъщеря е на известният професор, доктор на медицинските науки полк. проф. Тодор Кръстев Патрашков – личният здравен консултант на диктатора Живков. Уролог, лекувал десетки хиляди мъже, сред които и мъже на властта и силата, мъже на перото, писатели, художници, политици, хора определящи себе си като част от новия бизнес елит… На журналистката Кристина Патрашкова й се отварят като с магическа пръчка възможности, отварят й се врати, няма случай в който някой да й откаже интервю… Тя е млада, талантлива и добре образована дама, заобиколена от препоръки, идващо от личността на таткото. Всичко това е естествена даденост и предпоставка за кариерно и бизнес развитие. Криси завършва английската гимназия в обкръжението на деца на комунистическата върхушка, елитът на социалистическата младеж. Със своя баща тя има привилегията да пътува свободно по целия свят с пари на държавата, във време в което по българските граници се разстрелваха хора. България е затворила гражданите си в своеобразен идеологически концлагер, от който няма измъкване. Животът на хората преминава зад желязната завеса на управляващия страната социалистически режим. В тези години Кристина обикаля като благонадежден гражданин и дъщеря по целия свят – Съединените Щати, Япония, Австралия, Холандия… Криси е глезеното дете на обстоятелства, които формират нейния характер и залагат първообраза на журналиста Патрашкова. Именно тя отразява повече от 10 години кинофестивала в Кан, желанието й да е близо до световния елит в киното. Тя самата се счита за част от елита в Българския. Но с годините се е превърнала в задкулисна и безскрупулна. Егоцентричният й поглед над света и средата, в която съществува необратимо я превръщат в токсична за всички около нея. Приятели се превръщат в заклети врагове, а враговете във фикция, преизпълнена с омраза. Професионалният и журналистически или дори чисто човешки морал е деформиран от целите, които преследва… Азът я движи по течението и той се къпе в лицемерие и интриги, които се превръщат в естествената й среда. Пари, стандарт на живот и нестихващо обществено внимание, Кристина Патрашкова болезнено се нуждае от нечие признание на таланта и интелекта които притежава. Тя се появява на светски събития, като подарък, обсебващ внимание… Овладяването на аудитории чрез жълта журналистика при нея е талант – мръсен вулгарен и жесток, печелещ пари…

Професионалната гилдия тя разделя на „с мен и срещу мен“. Често противоречаща си и забавно абсурдна, Кристина Патрашкова с лекота употребява хора, приятели и дори рекламодатели в създаването на жълти новини.
Кристина Патрашкова като журналист е олицетворение на моралния разпад в българската журналистика…

Патент в привличането на рекламодатели

През годините на нарастване на конкурентна среда, Кристина Патрашкова създава свой патент в привличането на рекламодатели за печатните медии, които са й подвластни.

Покойната вече Зоя Димитрова, която е работела с нея във вестник Галерия след своето оттегляне от медията нееднократно разказва за начина, по който са привличани рекламодатели. Механизмът е прост – първо се появяват публикации с агресивни послания, в които изопачени факти и обстоятелства се преплитат с лъжи. Стилът е арогантен и жълт, така че крайният резултат да засегне обекта. След реакция на потърпевшите им се предлага незабавното премахване на публикацията, нещо повече – обещава се наказание за хората, позволили си да напишат скверния материал. В посоката на тази любезност обаче се предлага и възможност засегнатата страна да рекламира свои продукти и услуги едва ли не като комплимент на изданието. Засегнатата страна е изправена пред алтернатива – или да използва медията, заплащайки абонаментна реклама, или с отказа си гарантирано да е заливана с негативни публикации. Този модел работи безотказно години наред. Работи се според Зоя Димитрова по списъци с евентуални жертви в тази схема.

ВЕСТНИК ГАЛЕРИЯ – Алексей Петров, Зоя Димитрова, Кристина Патрашкова

През 2009 г. Зоя Димитрова и Кристина Патрашкова създават вестник „Галерия“ чрез общата фирма „Кроз“, с финансовата подкрепа на Алексей Петров.

Зоя Димитрова е уважавана журналистка, особено приближена на Алексей Петров. Тя е пъвият и единствен говорител на ДАНС по времето на Петко Сертов като началник на тази институция. В този период Алексей Петров е бил негов съветник, с изключително влияние в новосъздадената структура.

Жълтата гостенка

Друг метод за овладяване на аудитории е методичното заливане с помия на известни журналисти, политици и общественици. Те или са болни от неизлечима болест, на прага на смъртта или са хванати да прелюбодействат, въобще всичко, което може да привлече аудитория. Ако засегнатите страни реагират спонтанно, още по-добре. Публикациите се превръщат в още по-четени и започва да се пише регулярно. Такъв е случаят и със Слави Трифонов. Шоуменът не издържа на перманентните атаки към него и създава нарочна рубрика с името “Жълтата гостенка”, в която се изнасят десетки абсурдни медийни публикации. Това достига до своеобразна медийна война между Патрашкова и Трифонов. Шоуменът сравнително бързо излиза от релси и създава образ на журналистката Кристина Патрашкова в своето шоу, който оживява в десетки скечове. Целият този сблъсък достига до съдебни дела.

Алексей Петров

След смъртта на Алексей Петров (разстрелян на 16.08.2023 г.), Патрашкова е първата, която се опитва да прекъсне пъпната връв, хранила я с години. Чрез своя обширна публикация, тя подхвърля отговори на въпроси, които не иска да й бъдат задавани. Целта й е да създаде дистанция между себе си и разстреляния Петров. В крайна сметка покойниците не хранят и е достатъчно безопасно да се говори всичко, което ти хрумне, с единствената цел тя, журналистката Кристина Патрашкова да е по-далеч, дистанцирана, зад несъгласия, конфликти и абстрактна близост с него. Както се казва бяга като от чума. През 2009 година тя е избрана от Алексей Петров, заедно с още няколко журналисти като Явор Дачков, Зоя Димитрова и Недялко Недялков, който е в сянка, да създадат вестник Галерия – медиен инструмент за разпространение на политически компромати. Алексей Петров е със сложен биографичен профил, в който политическите му амбиции са нескрити. Той атакува Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Създава проекта Ред, законност и справедливост (РЗС), участва в предизборна кампания за президент. Патрашкова е всеотдайно погълната от поставяните й задачи. Нещо повече – тя пише и издава две книги “Алексей и Бойко” и “Домашен арест”. Враговете на Алексей Петров са и врагове на самата Патрашкова. След като е задействана операция Октопод, подкрепена и от приятелски разузнавателни служби, Алексей Петров е арестуван с десетки обвинения. Цветан Цветанов – ръководител на тази операция се превръща във враг от първостепенно значение. Създават се множество публикации, псевдо-журналистически разследвания и скандали, дори години по-късно, след като делото вече е приключено. Патрашкова следва като куче Цветанов по поръчка на Алексей Петров. В крайна сметка политикът напуска партия ГЕРБ именно заради пореден медиен скандал и трайно излиза от активната политика.

Журналистът Огнян Стефанов

Отношенията между двамата журналисти – Огнян Стефанов и Кристина Патрашкова през годините могат да дадат една кристална дефиниция до каква степен Патрашкова е била зависима от Алексей Петров в качеството си на обслужващ персонал. С Огнян Стефанов се познават от години, имат близки семейни приятелски отношения, гостуват си, седят на една маса, мечтаят, кроят планове за създаване на медийни проекти. Огнян Стефанов и Кристина Патрашкова пишат обща книга, сборник от интервюта със заглавие „Да живей България!“ Приятелство, което като че ли нищо не може да раздели. Само че създателят на Фрог нюз – Огнян Стефанов започва да публикува поредица от материали срещу личността на Алексей Петров. Някои от тях под формата на журналистически разследвания излизат в уеб сайта Опасните, които не са подписани с неговото име, но са свързвани с него. Според вътрешната убеденост на журналисти, близки до Огнян Стефанов, именно Патрашкова приписва авторството на тези публикации на Огнян Стефанов. Малко след това върху журналиста е извършен опит за убийство със зверски побой. Той е пребит посред бял ден с метални тръби и чукове близо до басейна Спартак, собственост на Алексей Петров. Стефанов оцелява по чудо, изпада в кома и докторите се борят дълго за живота му. След това драматично събитие Патрашкова и нейния съпруг Иво Димитров поставят в черен списък пребития журналист. Той се е превърнал в поредния враг. Враговете на Алексей Петров са и техни врагове.

Бомбата – вестник Галерия

Една година след ареста на Алексей Петров, на същата дата пред редакцията на вестник Галерия избухва бомба. Твърденията на журналистите Кристина Патрашкова и Явор Дачков са, че някой иска да им затвори устата, да ги уплаши и да мъсти затова, че през вестник Галерия излизат компрометиращи и скандални записи, свързани с премиера на България тогава Бойко Борисов. По това време журналистите отричат, че скандалните записи са били подадени от Алексей Петров, но с днешна дата Явор Дачков разкрива, че флашката със скандално съдържание са я получили именно от него. Взривът пред редакцията като че ли има за цел да надгради обществения резонанс и скандал около публикуваното съдържание. Датата също е неслучайна – денят в който Алексей Петров е публично унижен и арестуван. Арестът му е заснет и разпространен в медиите. Всъщност именно този факт оставя съмнението, че бомбеният взрив е организиран от самия Алексей Петров, за да стимулира обществена съпричастност в журналистическата общност към хората, които работят във вестник Галерия. В този период и Кристина Патрашкова и Явор Дачков лъжат – като отричат, че вестникът има нещо общо с Алексей Петров, че той контролира медията, че той е реалният собственик. От дистанция на времето днес е добре известно, че той е създал и контролирал този медиен инструмент предимно за свои цели. Кристина Патрашкова още в самото създаване на вестник Галерия застава с професионалния си образ в ролята на съсобственик и главен редактор на печатното издание. Когато се пише някъде за вестник Галерия, задължително се споменава и нейната съпричастност “вестникът на Патрашкова”. През 2022 г. журналистката напуска изданието със странни и скандални изявления, че тя никога не е работила под такъв натиск с такъв главен редактор. Тези и думи не пораждат просто лавина от въпроси, които всеки нормален човек би си задал, а дават отговора на въпроса КОЙ? Защото същата тази журналистка сочи с пръст именно към Алексей Петров, но след като той вече е покойник. Оказва се, че през всичките тези години Патрашкова е лъгала и са собствеността на медията и за това, какви позиции е заемала в нея.

Позитивен образ на професионалист

Днес журналистката Патрашкова търси все повече медийни инструменти, с които да конструира в общественото пространство позитивен образ на професионалист, пише книги, дават й награди, участва в реалити-формати, създава нова медия, ежедневно се появява в предаването “На кафе” в Нова телевизия като коментатор на светски събития и какво ли още не…

Екстравагантният й образ преднамерено генерира предимно коментари, свързани с това как изглежда, какво облича и къде ходи. Създава фондация на името на баща си, участва в телевизионна реклама, създава подкаст в YouTube, проявява удивителна хипер-активност, циркулираща с фокус около нейния образ. Зад стената на тези усилия обаче стоят десетки жълти уеб сайтове, кореспондиращи като инструмент в едно цяло. Защото вълкът козината си мени, но нравът не. За съжаление един човек с безспорен талант и интелект е деформирал потенциала си в годините на преход по необратим начин…

Кристина Патрашкова – Автобиография

Може би е на път…
Появата на автобиографично произведение в специфичния стил на журналистката е въпрос на време.
Автобиография, препълнена с помпозни спомени за личности и събития, с които егоцентризмът на авторката ще трябва да се нахрани. И така, до последния ред…
Може би нещо като романизирана автобиография.
В очакване сме…
При всеки удобен случай Кристина Патрашкова подхвърля автобиографични спомени, за да моделира обществения си образ…

Книги, написани от Кристина Патрашкова:

Въпреки всичко – Българските писатели (280 страници)
Алексей и Бойко 2.Домашен арест (200 страници)
Алексей и Бойко. Моята истина (192 страници)
За какво ядохме жабите (276 страници)
VIP Brother: Аз бях там (192 страници)
Да живей България! (232 страници)
(10 разказа за прехода, който не ни обедини)
Кристина Патрашкова, Огнян Стефанов
(Сборник с интервюта на Желю Желев, Димитър Попов, проф. Андрей Пантев, Филип Димитров, Теди Москов, Слави Трифонов, Любомир Левчев, Стефан Цанев и др. Чрез преките си въпроси към тях, авторите се опитват да изясняват сложните въпроси на прехода – за посоката на пътя и за неговата цена.)

СЪДЪРЖАНИЕ:

КРИСИ ПАТРАШКОВА – СЕМЕЕН АЛБУМ

Явор Дачков в интервю с Мартин Карбовски...

Редакционен екип: CARLSON Media Group