Журналистика не се прави с наемни убийци
или пророчество за смъртта на четвъртата власт!

Патрашкова в Галерия от статии…

През 2009 година Веселина Томова написа:

„Алексей, спри се! Журналистика не се прави с наемни убийци!”.

Призивът е направен след появата на вестник „Галерия“, финансиран и управляван от самия Алексей Петров, стартирал под признака щом не сте с нас, сте врагове… Почти незабавно са атакувани политици и ключови имена в журналистиката, с цел – повишаване на интереса и продажбите на новия вестник. Преминаването през скандални заглавия и истини, премесени с брутални лъжи има само една цел – усвояване на аудитория. Известната българска журналистка Веселина Томова в свои публикации се обръща към Алексей Петров:

„Алексей, познавам те, за бога, спри се! Журналистика не се прави от войнстващи бездарници, превърнати в наемни убийци за няколко рокли и пачки в повече! Това не е журналистика…”

Веселина Томова е в добри отношения с Алексей Петров до неговия разстрел през август 2023 г. Тя е първият му избор за създаването на медия, която да е извор на компромати срещу управляващите политически кръгове. Впрочем до последно Томова усвоява информационен поток от самия Петров. Голяма част от компроматите, свалили Бойко Борисов от трона на министър-председател идват чрез „анонимните“ източници на известната варненска журналистка.

Алексей Петров се опитва преди появата на вестник „Галерия“ да я превърне в титулярен медиен инструмент за своите цели, но заради твърдия характер и независим дух, отказът на Томова е категоричен, макар че те запазват повече от добри взаимоотношения.

През 2011 г. Веселина Томова пише:

„Още не бе дошло времето на флашките.

Още не бе дошло време на истинските ритуални убийства.

С думи.

Три години по-късно, в последният брой на  вестник „Галерия“, Кристина Патрашкова пише с апломб: „Медиите да търсят сметки на политиците, а да не се занимават с всенародни любимци”.

Материалът е по повод ровенето в хонорарите на Стефан Данаилов.

Великолепна фраза, под която и аз бих се подписала (пише Веселина Томова), стига в същия брой на вестника, същата главна редакторка да не бе гилотинирала и окачила на гердана си с перли поредния скалп…

..С удивителна лекота се апликира, че някой някого убил и уморил. И смъртта като оправдание за тираж, сензанция или рейтинг, е първата посестрима на журналистиката…“

Сред нескончаемият поток от личности не е пропуснат и Кеворк Кеворкян. Интересен факт е, че главният редактор на вестник „Галерия“ – Кристина Патрашкова е била на стаж в екипа на Кеворкян, както самата казва – „с връзките на баща ми“.

С днешна дата Кристина Патрашкова се гордее с този факт, независимо от всичко, което е написала срещу личността на Кеворкян.

„Яростната поколенческа омраза обаче не е истинската причина за тази разюздана страст към сладостта да унищожаваш всичко около себе си. Войнстващото бездарие винаги е било изумително повратливо.

То се бута с лакти, обсебва пространството и го може – това е безспорно, може го – да заграбва територии, да се налага с цената на всичко.

Да живее единствено заради вдигнатия тираж и да измерва минутите на живота с това колко му е рейтинга.

Войнстващото бездарие пише на парче дописки. Прави предавания, в които шербетено натежава простотията, наречена „як пиниз” или „готин хумор”…

…Когато въпреки че си мислиш, че не се взимаш на сериозно, но някъде дълбоко в теб те е обгърнала онази потайна сила на високомерието, винаги идва Господ и те чуква по челото. Първо лекичко, после направо ти удря едно кроше и ако си се сетил за какво става дума, сетил си се, ако ли не – предстои мигът на урока – че никой не е по-голям от Онзи от Горе. Нямам предвид Бойко Борисов.“ – пише още Томова.

Приживе Алексей Петров умишлено създава две остриета, противопоставяйки ги едно на друго, запазвайки автономният образ на Веселина Томова и развиващ в най-просташките журналистически измерения в образа на вестник „Галерия“ с главен редактор Кристина Патрашкова. Там клокочат новини от хайлайфа на чалгата, премесени с всякакви гнусотии, свързани с имена на личности, които могат да повишат продажбите и възпалят обществения интерес. Истината, анализа и журналистическото проучване отсъстват. Заменено е от животински, безнаказан инстинкт, извиращ от инстанцията на медийната свобода.

Алексей Петров създава „Галерия“, избирайки най-подходящия човек за това. В екипа на вестника водещи фигури са: Кристина Патрашкова – главен редактор, Явор Дачков – зам. главен редактор и Зоя Димитрова – съвсем не случайно единственият говорител в историята на ДАНС, която Алексей Петров поставя поне в началото в позицията на контрольор.

Кристина Патрашкова е в постоянен конфликт с обърканите си разкази за ролята й в тази медия.

Независимо от изпълняването на длъжността главен редактор, след смъртта на Алексей Петров, тя необяснимо заявява, че е напуснала собствената си медия, защото не може да работи с такъв главен редактор. Оставаме в обърканата среда на т.нар. журналистка кой е бил главният редактор, с който тя не е можела да работи и как собственик напуска собствеността си, тъй като тя от години твърди, че вестник „Галерия“ е неин проект.

Веселина Томова:

„Журналистиката е парцелирана. Този срещу онзи, онзи от кръга на този, този от екипа на онзи. Всички дялкат на черно тлъсти пачки. И докато ги прибират, пишат опуси за „истината”…

Зверското ожесточение да те дават по телевизора, да трупаш рейтинг, да продадеш повече бройки вестници, превръща в зомбита онези, които иначе професията е призвала да търсят истината. Да и служат, да воюват за нея, да тръшкат врати след себе си заради нея, да бъдат уволнявани и стъпквани, ако вярно я прегърнат, и да не робуват на пачките и измамната суета, когато я припознават.

Зомбита, които смучат някакви чаши с уиски, не слизат от екрана и цъфтят от всякакви светски събития, зомбита, които се женят като че ли умират като кардинали, и като раждат първото, което правят е да покажат задничетата на децата си, защото техните деца не са като другите – те са деца на „звездите”.

И през цялото това време налагат войнствено „морала” си, че точно това е журналистиката и телевизионерството.

Кухи, лишени от чара на непосредствеността, но пък „какво ти пука, важното е парата да тече…”.

И още от Веселина Томова в обръщението й през далечната 2011 година към журналистическата гилдия:

„В България отдавна журналистиката е превърната от четвърта власт в четвърта проститутка.

Една „революционерка” държи пламенна реч за морала в медиите, а лети до чужбина с осигурена пачка от мощна корпорация срещу малката „услуга” за поръчково предаване.

Друга „революционерка” пише книга за „мафията”, а ежемесечно през човек получава хилядарки от същата.

Трети „революционер” ни разчувства колко е безнадеждно корумпирана властта. До преди време я хвалеше с просълзени очи, днес обаче мизата от „конкурентите” е по-висока.

Някакъв странен вирус е нагазил всички.

Нахъсени „журналисти” мразят останалите. И нямат граници – всичко що е читаво и мисли с главата си ляга под ножа, защото не мисли като нас и не е с нас, и просто ни пречи, по дяволите…

Некрофилски се клеймят личности така, като че ли нямат право на грешки и като че ли съдниците им – драскачите са ангели –херувими.

Някаква неистова злоба клокочи.

Гилдията е натъпкана с купища безпросветни човечета, които не само не са чели книги, но дори и не четат собствените си дописки. Защото нямат време. От дълбокомислената употреба до втръсване на „в смисъл” и още куп заучени паразитизми.

В журналистиката, както и в спорта, характерът и спортната злоба са задължителни.

Но истинският журналист, както и големият спортист, трябва да са добри хора. Човеци, които уважават онези, които са прокарвали пътеката преди тях – лоши, добри, при всички случаи знакови, защото без тях е нямало да има път. А не да ги убиват с думи, само защото това е политиката на изданието, или цената на поръчката.

Границата е премината.

И не заклеймяването и поредица от междуличностни войни ще ни извади от това зловонно блато. И не вопли за нови чистки.

Покаяние е думата.

Не е задължително всеки да харесва другият. Но със сигурност е възможно да седнем на масата и да си кажем: „Пичове, насрахме се. Да поискаме прошка и да си простим. И да смачкаме онези, които трябва, тези от Властта, защото това е призванието на професията ни”.

Кой пръв ще хвърли не камъка, а пачката?“

Пълният текст на Веселина Томоваможе да се прочете в сайта на журналистката afera.bg

Това обръщение е предсказание по-скоро за разпадът в журналистическата етика и деградацията, до която тя достига. Но медиите все пак са зависими от механизми за финансиране и именно през тях „свободата“ е парцелирана в сблъсък и преследване на нечии лични цели. Създават се непрекъснато разширяващи се кръгове от анонимни медийни сателити в интернет пространството, преповтарящи медията-майка. Но скокът в алчността за пари е много по-голям. Политическият и административен рекет прелива в журналистически. Менгемето може да пристегне всеки – от най-малкия, до най-големия. Съдебните дела срещу медии са по-скоро изключение. Само че и България се превърна в едно изоставащо във всяко едно отношение изключение в Европейския съюз. Политическата среда се самоизяжда и ерозира и не просто в България спряха да идват инвестиции, а цели заводи и бизнеси започнаха да се изнасят…